понеделник, 29 май 2017 г.

Преобразена рамка в нежно синьо и сребърно

 Ето че отново дойде 29-то число  и е ред на новото ни предизвикателство в блога: Kartishok mix media challenge.
Темата е интересна - Промени предмета или пробвай altered art - изкуството, което променя обикновените ненужни предмети от бита ни в красиви творби.
Аз все още не съм пораснала достатъчно за този вид изкуство, за това реших да заложа на по-простичка задачка - да преобразя една рамка. Направих обаче голяма грешка да купя не дървена рамка, а някаква лакирана със специално покритие. Страшно трудно се работи с подобни лакирани повърхности. Пробвах да шкуря леко, но не беше особено успешно. Намазах с гесо - хвана само на места. Опитах с медиум, с Ц200 и с каквото още имах по масата - незадоволителн резултат. Продължих със слоевете и определих цветовата гама - синичко. Боичките бяха на Дилюжънс. 
След синичкото последва сребърен спрей лак на Лидл. Хем да запечатам, хем да смекча синичкото. Нямаше как да мина и без малко ембосинг пудра и тайно любовно послание. Добавих и малко пасти през шаблон.
 Оставаше само да внеса романтичната нотка. Тя дойде от хартията - нежни рози на Lemon craft.  Поводът  за рамката беше поръчка за сватбена картичка - сватбата бе  на българка и германец. Постарах се да се придържам към максимално изчистен стил, така че само няколко цветенца, тюл ( асоциацията ми със сватбено), стреличка, сърчица и надпис. Самата рамка може да се използва за снимка в последствие.
А ето как изглеждаше началото:

Спонсор на предизвикателство е моята добра приятелка Деси  Черна котка  от Плевен - тя ще зарадва някой от вас с  ваучер за покупки за 30 лв. от прекрасното и магазинче.
Очаквам ви с нетърпение в нашето предизвикателство за да видя какво ще изберете да промените и какъв ще е крайния резултат. Аз самата също имам още няколко започнати проекти, които ще претърпят Пълна Промяна. 
Кат
Предизвикателства/Challenges:  

Седмица 21 - без картички

Тази седмица беше една от най-тежките в моя живот. Озовах се на неподходящо място в неподходящо време. Последиците са трайни и споменът ще ме преследва до края на живота ми. Добрата новина е, че той, този живот, ще е  поне с пет години по-къс, защото стреса и нервите ми го скъсиха поне с толкова.
Човек почти умря в ръцете ми. А после гадостите продължиха и краят им не се вижда скоро.  Все още се питам защо.
В тази седмица за пореден път оцених колко много значат за мен :
семейството ми
приятелите ми
и хобито ми. 
Дали ще правя картички, дали ще редя албум за учителката на кръщелника ми в продължение на 9 часа безспир, дали ще оцветявам картинки - това е нещо, което ми помага да запазя разсъдъка си.




Все още размишлявам къде по дяволите сбърках в концепцията си за хората и света около мен. Едно знам със сигурност - тези дни ми беше отнета способността да се радвам безпричинно на живота. Надявам се - временно.


понеделник, 22 май 2017 г.

Седмица 20 - на бързите картички

Пак съм тук и пак посред нощ. Ще каже човек, че си нямам мъж за гушкане, гардероб за подреждане и служебен компютър та да си подготвя нещо за утре.
Но вместо това ще ви разкажа с думи прости изминалата седмица. Тя започна с офанзива за поредната спешна картичка за колега. И тъй като асоциацията ми с този колега е някакъв вид странен гарван, който гледа от клона и се обажда само като черна станция, то веднага реших, че за да му направя картичка ще използвам остатъци от платно наклепано с пасти през стенсил - точно с този гарван. Та сглобих нещичко, но все пак реших да съм миролюбива и оцветих гарвана в зелено - модерна птица, какво да я правиш.

Последва един плик за пари - ключовите думи бяха студент, учене, пътешествие. Как да му откаже човек? Прибягнах обаче до любимите си изрязани в стотина разцветки балони. И ето - роди се силно пътешественически дух.

Покрай пътешествията да ви покажа и снимка от нашето приключение - издигане с балон над София.

 След като се приземихме оформих още няколко картики - все бебешки и детски. Ето ги и тях.



Картичката със слончето ми е особено специална - Марти прерисува от нета слончето, а Мигито и  дъщеря и Надя успяха да го дигитализират. Сега ще си имам печат за бебешки картички.
Очите ми се затварят и въпреки, че ми се искаше да споделя някои детайли по картичките, ше ще продължа утре.  Сега ви желая лека седмица, да не забравите за Светите братя и хубавия ни български празник.

Кат



 

понеделник, 15 май 2017 г.

Седмица 19 - ирландско настроение и микс медия уроци в снимки

Седмицата и аз отлетяхме в преносен и буквален смисъл. 
Аз - за Дъблин. Бяха забавни 3 дни командировка, макар че работата и немския ме тормозеха и разваляха добрите ми впечатления от този град и тази държава. 
Това, което остави най-ярък спомен в мен  от това пътешествие и Дъблин,  са правите улици и сградите, опънати по конец - никъде не стърчи ни климатик, ни остъклена тераса, нито на баба ти килотите -  всичко е равно и подредено. Второто нещо, което не спря да ме учудва са красивите врати на къщите. Снимах сигурно стотина, толкова много ме радваха. Третото е Trinity College - това е място с особен дух и специална  атмосфера. За повече не ми стигна времето - само няколко гинеса мушнахме с колеги в пъба.







Определено пътешествието беше много зареждащо, но и изморително. Нямах сили и  желание за творчество този уикенд, така че се отдадох на  мързелуване и оцветяване на новата ми книжка. Имам нови макери, които отдавна седяха в wish list-а ми - sharpie markers. Цели двадесет и четири нови цвята - перманентни и алхолни. Толкова им се радвах, че побързах да им скалъпя един калъф от плат за да ги разнасям навсякъде с мен. Срязах една стара тъмносиня пола, взех два листа оранжев филц и с помощта на силиконовия пистолет спестих на мъж ми влизането в ролята на Храбрата шивачка. Стана прилично добре, макар и далече от красивото. Сега маркерите са ми под ръка за да си оцветявам когато ми се прииска.
Даже смятам по подобен начин да си направя и за зиг маркерите нещо подобно. Да си ги гледам по цветове ( и да си пиша какво още трябва да си купя за да им е пълно цветното семейство).
Та на финала на този седмичен обзор искам да ви покажа няколко  платна и картички.
Започвам с платното, което правих за вдъхновение в Картишок микс медия предизвикателството "Полет". Уж темата дойде от мен, лесна и позволяваща много интерпретации, а пък вдъхновението ми беше полетяло в друга посока. 
Захванах се да довърша едно платно, започнато още през 2015 - тогава намацах фона с дилюжънс бои, добавих един надпис "freedom"  в бяло и го зарязах да отлежава така има няма 2 години. Защо реших сега да го довърша ли? Ами заради същия този надпис "свобода". Намерих му продължението:  

Freedom is a state of mind.

Реших, че един балон и този надпис са идеалната комбинация. И от там започна моето мъчение. Не съм снимала всеки етап, през който минах, но ето някои моменти:
Почти нищо не остана от първоначалното свежо зелено, лилаво и бяло. Но това е толкова характерно за микс медията. Все ми се струва, че платното е твърде плоско и ми се иска да напластявам още и още слоеве - печати, пасти, хартии, гесо после пак отново печати...
След като приключих с това "задължително" вдъхновение, намацах още едно платно. Там идеята беше да е максимално изчистено и сепло. За съжаление от него нямам читави снимки - изчезна някъде в Габрово по време на работилничката, така че само набързо ви показвам процеса на творене и при него.

Имам набелязано следващо подобно изчистено платно, харесва ми идеята за бялата рамка отстрани, но ще почакам още малко да ми се избистри концепцията в главата.
А ето и няколко бързи, ама много бързи картички, които се наложи да направя - за рождени дни на разни хорица около мен. Пропуснах да снимам поне още две три, но те и не заслужаваха специално внимание.





Следващата седмица се надявам да отворя нова страничка в арт журнала. Отдавна нищо забележително не се е раждало там. Но да видим дали вдъхновението ще лети в моята посока или ще е отпрашило на метлата в някоя друга посока.


 
Предизвикателства/Challenges:  

понеделник, 8 май 2017 г.

Седмица 18 - балонен рожден ден на Марти

Ето ме след поредната луда, много луда седмица. Тя беше посветена на рождения ден на Марти - моето пораснало 10 годишно вече момченце.
Темата и подаръкът измислих отдавна - издигане с балон над София. Естествено и съвсем типично за мен - вманиачих се до безумие и в продължение на месец виждах всичко в балони. Поръчах на колежката ми Злати курабийки с балони от фондан и балон - украса за тортата. Поръчах специална, ръчно рисувана тениска с балони, която ми направи щерката на Ренка. Въобще, да живеят творците около мен! 

За себе си оставих украсата на партито, поканите и един албум с 10 странички, в който си бях намислила да разкажа за първите десет години от живота на сина ми. Оставих си също и готвенето на разни дреболии за около 20-25 човека, правенето на тортата и разни дреболии за подаръчета на гостите. Трябва ли да ви казвам, че снимки почти на нищо нямам? Времето за моите задачки беше един ден. Готвих до 12 през нощта - простички нещица по вкуса на рожденика - всичко солено със спанак, всичко сладко с ябълки и канела. Имахме си солени мъфини, спанчен киш, спаначено руло, сладкиш с грис и ябълки, торта, баница, бисквитени топчета, свежи нарязани  плодове и зеленчуци, здравословни бонбони и други дреболии. После започнах да правя албума. Свърших го в 8 сутринта, при условие, че е супер елементарен - само снимки и украса с дистрес мастила и шаблони. Има точно 10 страници А4 формат и побра цели 125 снимки. Някъде на зазоряване довърших и едно платно, в което да скрия ваучерите за полета с балон. 
Ето и снимките, които този и онзи добър човек щракнаха в движение. 











 




През изминалата седмица направих още 3-4 картички по други поводи, но ще ви ги показвам утре. И нека мечтите ви носят на крилете на успеха.

Предизвикателства/Challenges:  
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...