вторник, 20 февруари 2018 г.

Вдъхновено от Тим Холц и Веселин Атанасов

Първият е геният в света на крафт материалите. Обожавам всичките му измишльотини. Той е главно действащо лице в тазмесечното предизвикателство на Картишок.
Вторият е моя любим  мъж, който все по-рядко получава ръчно правените ми нещица, защото вече няма къде да ги трупаме в нас. Но пък нямаше как да мине без валентинка.
Мислех да отбия номеря с някоя от бързите черно-бели картички, към които се пристрастих напоследък, но заспивайки вече, ме удари вдъхновението и скочих от леглото в 12 през нощта.
Огледах какво налично имам по бюрото - едно започнато платно 15*15 см  в убито кафяво. И без друго не ме кефеше, така че веднага реших да го преобразя.
Добавих му... ха познайте де.. 
Кой каза розАво? Баш това ми хрумна, напукано розово с идея за винтидж звучене. 
Добре, ама после размислих, че едвa  ли ще се хареса на който и да било мъж, пък бил и той добричък като моя... 
Взех радикални мерки - замазах всичко с  черно. То хубаво, оригинално дори, но не отива на валентинка. Любовта, казват е червена, та реших да заложа на бордо-червено при това с блясък. Малко релеф през текстови шаблон и после червеното. Добре, ама черното още се вижда. Огледах се наоколо и по зло стечение на обстоятелствата видях златна боя и паста. Айде, още един слой полегна отгоре на горкото ми платно. Златното е хубав цвят, един тежък такъв, подхожда на 20 години семеен живот.
Оставих така наплясканото платно да съхне, вече силно притеснена какъв ще е резултата. Подхванах сърцето. 
Споменах ли, че първоначалната ми идея беше за кафяво и жълто оранжево?

Ето го и сърцето, в оригиналния му вид. Малко боички, паста през шаблон, кафяв дистрес с текстов печат.... идеално си е. 
Ама пусто, хич не отива на мойто златно с червено. Айде и него го позлатих. Малее, че като блясна това ти ми сърце, баш като златните зъби на Айшето от циганската махала.  Без малко да събуди Сънчето с този блясък. Наложи се да ида в кухнята и в тъмното да посипвам с ембосинг пудра в далеч по-меки нюанси. Криво ляво изсуших, изгорих си два пръста и смених цвета на на ноктите на лявата ръка. Но пък съм доволна от резултата -само добавих черни пръски с боичка за разкош, и още малко кафяв дистрес по краищата. 

Всичко добре, но къде е момчешкото в тази валентинка? Ако няма синичко, не се брои.. Ами добавих синичко, при това с любим нюанс (айде и маникюра на дясната ръка замина). После малко топченца на места, и за финал метални елементи в стила на чичко Тим и стикер от любимите на Картишок.
 Той държи ключа от моето сърце. А аз пък го обичам безкрайно, цветно, щуро и безспир.
А валентинката, тя ще ни го напомня, когато остареем.

Предизвикателства/Challenges:  
Love 2 Create - Challenge #5 - Anything Creative/Mixed Media goes
ПРЕДИЗВИКАЙ КАРТИЧКОФЕЯ - Празнувай с нас! - предизвиквам ви с нещо синьо, нещо старо и нещо взето назаем.
 

 
 

понеделник, 19 февруари 2018 г.

Валентинки до захлас

Бях замислила тази публикация за 14 февруари. Исках да ви говоря за Любовта, с главно Л.
Но не между мъж и жена, а между хората въобще. Когато се включих по покана на Мигито в кампанията по набиране на средства за Никол, мислех, че ще е лесно. 
 Никол е слънчево дете,с най лъчезарната усмивка. Тя е едва на 14 години. До вчера безгрижно момиче, днес се бори с тежката диагноза Рак. На 14 години е време за купони, гаджета, караници с родителите, а не химиотерапия и болнично легло. На 14 трябва да имаш надежда, че всичко ще се оправи, колкото и безнадежно да изглежда отстрани. 
Запретнах ръкави и направих общо 42 картички за една неделя. Може би не са кой знае какво, но всички бяха направени с много вдъхновение и настроение за да помогнат на едно момиченце да оздравее.
Надявах се да постигна три в едно - колегите да подарят картички за празника на влюбените на жените си, аз да съм доволна и да съберем малко пари за Никол, която заслужава да живее.
Не се получи точно така, честно казано... но то е защото аз съм смотана. Хич не ме бива да продавам картичките си, предпочитам да ги подарявам на избраните от мен хора... на моменти се чувствах като малката кибритопродавачка, идеше ми да викна... моля ви, купете си, не е за мен, а  за едно дете (въпреки, че това го пишеше навсякъде по кутия и надписи). 
В крайна сметка тотала беше задоволителен - 250 лв събрани и вече преведени заедно с други 250 от работилници и платна. Капка в морето, но аз твърдо вярвам, че капка по капка ще стане вир.


Ето и една малка част от картичките - посветени на 14 февруари, Баба Марта и празника на Мама.


 Тази ще покажа при Фуриите - първата ми картеничка :) както ги наричам аз.
Addicted to Stamps and More - Challenge #279 - CAS
 
С тази картичка ще предизвикам Картичкофеите - да направят картичка за Баба Марта.
ПРЕДИЗВИКАЙ КАРТИЧКОФЕЯ - Празнувай с нас!









 Stamps and Stencils: Off to collage
Simon Says Stamp Wednesday Challenge: Add a Die Cut 
Simon Says: Take Note

 
Card Mania CMC#101 Red and Hearts / Червено и сърца 
My Time to Craft - Challenge #364 - Love is All We Need
Освен  с картичките, аз се включих и с някои мои неща на базара, който беше в София миналия уикенд. За там направих това платно.
Word Art Wednesday - Anything Goes Week #322-#323


Ако и вие искате да помогнете, можете да го направите тук:

Дарителската сметка на Никол Йорданова Георгиева е : 
IBAN : BG46 UNCR 7000 1523 0967 34 
BIC(SWIFT) код на Уникредит Булбанк : UNCRBGSF. 
PayPal. nadq_2009@abv.bg

Този 14 не празнувахме както обикновено. Свекърва ми влезе в по спешност в болница, което още един път доказа кое е най-важното - Да сме здрави и да сме Заедно!

вторник, 6 февруари 2018 г.

Котки, бебе и много любов

Изминалата седмица ме прегази като бърз влак. Едвам на пресекулки откраднах малко време за творчество. Но пък какво творчество - вдъхновено от любовта на двама млади луди, тяхното бебе и една котка.



И разбира се новите стикери на Картишок, които може да намерите при Бо. Много се радвам, че успяхме да ги реализираме заедно с екипа за пореден път, защото считам, че имат място сред крафтърите в България - бързи, лесни за употреба и най-вече - на родния език. Дано и на вас да ви харесат.




Предизвикателства/Challenges:  

понеделник, 5 февруари 2018 г.

Седмица 5 - Тим Холц и новото ни предизвикателство

Ето ни отново в играта - с ново предизвикателство в Картишок, което вярвам, ще върне усмивките и вдъхновението във всички нас,които дремем зимен сън. 
Той е толкова чаровен, заразителен, творящ безспир, че няма как да не прихванете и вие от него. Всички продукти, с които залива крафт пазара, мигновено стават хит и печелят място в сърцата и крафт рафтовете ни. Той умее да ги презентира по начин, по който ти се иска веднага да ги имаш и да ги ползваш. Абе, ако не сте разбрали до момента да обобщя - харесвам го тоз тип и това е! Винаги когато нямам настроение за творчество  или искам да науча нещо ново, отварям негово клипче. Там той с лекота и настроение успява да ме зарази и подтикне към творчество. Така беше и този път - исках много "ала Тим" картичка да направя и мисля, че успях.

А трябва ли да споменавам колко ме радват цветовете и възможностите на новите оксиди? Безброй употреби и забавления тепърва ни предстоят с тях. Ще очаквам и вас, с вашата интерпретация на темата в предизвикателството на Картишок този месец.


Предизвикателства/Challenges:  

неделя, 28 януари 2018 г.

Седмица 4 - черно-бяла

Един неделен поздрав от мен. Много искам да ви покажа  цялата ми изминала седмица. 
Тя беше черно-бяла. Така се самопредизвиках за да изляза от дупката, в която бях потънала. Толкова нетипично, трудно, странно за мен е да творя без цветове, че се наложи да използвам всички налични мозъчни клетки. 
Първоначално си казах - хайде - цветя. Лесна работа - малко черни линии с четка, тук там паста през шаблон и печати цветя, разцъфнали с помощта на едра ембосинг пудра.

После, с остатъците от черна боя напръсках небрежно следващия бял лист.
Там нещата станаха на един дъх - сърца, любим печат на Мигиро, после шевове, дантела от тиксо и накрая стикер от любовните етикети на Картишок.
Това беше и най-харесваната картичка във фейсбук страничката ми.
Ще я покажа тук: Sweet stampin
 После дойде ред на друга любовна и семпла - само черна боя и един красив стенсил. 
Тя е моята любима картичка от тази серия. Харесвам този формат - 21 /10 см - позволява повече площ за творене и изглежда много елегантно.
Card Mania #100 - Monochromatic
В същия формат е и последната от съвсем черно-белите.

За целите на статистиката трябва да призная, че тези четирите са направени в неделя вечер, между 11 и 2 часа през нощта. После, в рамките на седмицата правих цветни нещица, но за тях друг път. 
Финално завърших тази неделя с последното нещо от серията - платно. Фонът беше готов също предишната неделя, но все не ми хрумваше как да го завърша.


 Котките също бяха част от пейзажа, защото имах задача да направя платно за подарък на жената на колега, фен на котките. Така или иначе там направих друго платно, но котките си останаха като част от това - черната писана и две малки котета. От там асоциацията ми беше само в една посока - за една приятелка, която се вписва в това описание.. много готин, щедър, великодушен човек с чувство за хумор, при който животът се е стекъл по труден начин.
Исках да изразя някак емоциите, които ме вълнуват като се сетя за нея, и тогава, улисана в размисъл се усетих, че слагам червеното сърце в средата. А почти го бях изхвърлила, защото беше изрязано от използван фоам, цялото надрано и почти скъсано. Точно такова, каквото всъщност е човешкото, изстрадало сърце.
Но кой казва, че не може да се закърпи - един телбод и много желание - това е всичко, което трябва за едно ново начало. И да се вслушваме в историите на другите, за да намерим общата ни такава история.
Това е моята четвърта седмица от януари, ползотворна и творческа. 


Предизвикателства/Challenges:  
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...